оглушила

Речник на българския език

1. оглушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оглушила е производна форма на оглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оглушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оглушила е производна форма на оглуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).