оглушил

Речник на българския език

1. оглушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглушил е производна форма на оглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглушил — мин. деят. св. прич. м. р.

оглушил е производна форма на оглуша (мин. деят. св. прич. м. р.).