оглушил
1.
оглушил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
оглушил
е производна форма
на оглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
оглушил —
мин. деят. св. прич. м. р.
оглушил
е производна форма
на оглуша (мин. деят. св. прич. м. р.).