оглушаха

Речник на българския език

1. оглушаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оглушаха е производна форма на оглуша (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оглушаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оглушаха е производна форма на оглушея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).