оглушал си

Речник на българския език

1. оглушал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглушал си е производна форма на оглуша (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оглушал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглушал си е производна форма на оглушея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. оглушал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглушал си е производна форма на оглушея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).