оглушал е

Речник на българския език

1. оглушал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглушал е е производна форма на оглуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглушал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглушал е е производна форма на оглушея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оглушал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглушал е е производна форма на оглушея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).