оглушало е

Речник на българския език

1. оглушало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглушало е е производна форма на оглуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оглушало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглушало е е производна форма на оглушея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оглушало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглушало е е производна форма на оглушея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).