оглушавало

Речник на българския език

1. оглушавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглушавало е производна форма на оглушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оглушавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглушавало е производна форма на оглушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оглушавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оглушавало е производна форма на оглушавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оглушавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оглушавало е производна форма на оглушавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).