оглупявал си

Речник на българския език

1. оглупявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглупявал си е производна форма на оглупявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оглупявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглупявал си е производна форма на оглупявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. оглупявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглупявал си е производна форма на оглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).