оглупявал е

Речник на българския език

1. оглупявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглупявал е е производна форма на оглупявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглупявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглупявал е е производна форма на оглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оглупявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглупявал е е производна форма на оглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).