огледало е

Речник на българския език

1. огледало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огледало е е производна форма на огледам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. огледало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огледало е е производна форма на огледам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. огледало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огледало е е производна форма на огледам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).