огледали

Речник на българския език

1. огледали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

огледали е производна форма на огледам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. огледали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

огледали е производна форма на огледам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. огледали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

огледали е производна форма на огледам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. огледали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

огледали е производна форма на огледам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).