огласяло

Речник на българския език

1. огласяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огласяло е производна форма на огласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. огласяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огласяло е производна форма на огласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. огласяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

огласяло е производна форма на огласям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. огласяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

огласяло е производна форма на огласям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. огласяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огласяло е производна форма на оглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. огласяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

огласяло е производна форма на оглася (мин. деят. несв. прич. ср. р.).