огласило

Речник на българския език

1. огласило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огласило е производна форма на оглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. огласило — мин. деят. св. прич. ср. р.

огласило е производна форма на оглася (мин. деят. св. прич. ср. р.).