огласил

Речник на българския език

1. огласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

огласил е производна форма на оглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. огласил — мин. деят. св. прич. м. р.

огласил е производна форма на оглася (мин. деят. св. прич. м. р.).