оглавяло

Речник на българския език

1. оглавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглавяло е производна форма на оглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оглавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оглавяло е производна форма на оглавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).