оглавявало си

Речник на българския език

1. оглавявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оглавявало си е производна форма на оглавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. оглавявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оглавявало си е производна форма на оглавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. оглавявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оглавявало си е производна форма на оглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).