оглавил си

Речник на българския език

1. оглавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглавил си е производна форма на оглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оглавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглавил си е производна форма на оглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).