оглавило си

Речник на българския език

1. оглавило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оглавило си е производна форма на оглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. оглавило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оглавило си е производна форма на оглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).