оглавил

Речник на българския език

1. оглавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглавил е производна форма на оглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглавил — мин. деят. св. прич. м. р.

оглавил е производна форма на оглавя (мин. деят. св. прич. м. р.).