оглавели

Речник на българския език

1. оглавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оглавели е производна форма на оглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оглавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оглавели е производна форма на оглавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).