овършеело

Речник на българския език

1. овършеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овършеело е производна форма на овършея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овършеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овършеело е производна форма на овършея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).