овършеели

Речник на българския език

1. овършеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

овършеели е производна форма на овършея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овършеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

овършеели е производна форма на овършея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).