овършал си

Речник на българския език

1. овършал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овършал си е производна форма на овършея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. овършал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овършал си е производна форма на овършея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).