овършала

Речник на българския език

1. овършала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овършала е производна форма на овършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овършала — мин. деят. св. прич. ж. р.

овършала е производна форма на овършея (мин. деят. св. прич. ж. р.).