овързваха

Речник на българския език

1. овързваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

овързваха е производна форма на овързвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овързваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

овързваха е производна форма на овързвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).