овързвах

Речник на българския език

1. овързвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

овързвах е производна форма на овързвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. овързвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

овързвах е производна форма на овързвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).