овързвал съм

Речник на българския език

1. овързвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

овързвал съм е производна форма на овързвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. овързвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

овързвал съм е производна форма на овързвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. овързвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

овързвал съм е производна форма на овързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).