овързвал си

Речник на българския език

1. овързвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овързвал си е производна форма на овързвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. овързвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овързвал си е производна форма на овързвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. овързвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овързвал си е производна форма на овързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).