овързвал е

Речник на българския език

1. овързвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овързвал е е производна форма на овързвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овързвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овързвал е е производна форма на овързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овързвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овързвал е е производна форма на овързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).