овързвало си

Речник на българския език

1. овързвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

овързвало си е производна форма на овързвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. овързвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

овързвало си е производна форма на овързвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. овързвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

овързвало си е производна форма на овързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).