овързвал

Речник на българския език

1. овързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овързвал е производна форма на овързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овързвал е производна форма на овързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овързвал — мин. деят. св. прич. м. р.

овързвал е производна форма на овързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. овързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

овързвал е производна форма на овързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).