овъргаляло си

Речник на българския език

1. овъргаляло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

овъргаляло си е производна форма на овъргалям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. овъргаляло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

овъргаляло си е производна форма на овъргалям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. овъргаляло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

овъргаляло си е производна форма на овъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).