овъргаляло е

Речник на българския език

1. овъргаляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъргаляло е е производна форма на овъргалям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овъргаляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъргаляло е е производна форма на овъргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. овъргаляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъргаляло е е производна форма на овъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).