овъргаляло

Речник на българския език

1. овъргаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъргаляло е производна форма на овъргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овъргаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъргаляло е производна форма на овъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. овъргаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

овъргаляло е производна форма на овъргалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. овъргаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овъргаляло е производна форма на овъргалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).