овъзмездяло

Речник на българския език

1. овъзмездяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъзмездяло е производна форма на овъзмездя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овъзмездяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овъзмездяло е производна форма на овъзмездя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).