овъзмездяла

Речник на българския език

1. овъзмездяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овъзмездяла е производна форма на овъзмездя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овъзмездяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

овъзмездяла е производна форма на овъзмездя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).