овъзмездял

Речник на българския език

1. овъзмездял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овъзмездял е производна форма на овъзмездя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овъзмездял — мин. деят. несв. прич. м. р.

овъзмездял е производна форма на овъзмездя (мин. деят. несв. прич. м. р.).