овъзмездил е

Речник на българския език

1. овъзмездил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овъзмездил е е производна форма на овъзмездя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овъзмездил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овъзмездил е е производна форма на овъзмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).