овъзмездило

Речник на българския език

1. овъзмездило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъзмездило е производна форма на овъзмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овъзмездило — мин. деят. св. прич. ср. р.

овъзмездило е производна форма на овъзмездя (мин. деят. св. прич. ср. р.).