овъзмездили

Речник на българския език

1. овъзмездили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

овъзмездили е производна форма на овъзмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овъзмездили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

овъзмездили е производна форма на овъзмездя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).