овъзмездила

Речник на българския език

1. овъзмездила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овъзмездила е производна форма на овъзмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овъзмездила — мин. деят. св. прич. ж. р.

овъзмездила е производна форма на овъзмездя (мин. деят. св. прич. ж. р.).