овъзмездели

Речник на българския език

1. овъзмездели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

овъзмездели е производна форма на овъзмездя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овъзмездели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

овъзмездели е производна форма на овъзмездя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).