овулирал е

Речник на българския език

1. овулирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овулирал е е производна форма на овулирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овулирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овулирал е е производна форма на овулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овулирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овулирал е е производна форма на овулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).