овулирал

Речник на българския език

1. овулирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овулирал е производна форма на овулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овулирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овулирал е производна форма на овулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овулирал — мин. деят. св. прич. м. р.

овулирал е производна форма на овулирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. овулирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

овулирал е производна форма на овулирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).