овластявал е

Речник на българския език

1. овластявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овластявал е е производна форма на овластявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овластявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овластявал е е производна форма на овластявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овластявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овластявал е е производна форма на овластявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).