овладяло

Речник на българския език

1. овладяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овладяло е производна форма на овладея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овладяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

овладяло е производна форма на овладея (мин. деят. св. прич. ср. р.).