овладявало

Речник на българския език

1. овладявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овладявало е производна форма на овладявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овладявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овладявало е производна форма на овладявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. овладявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

овладявало е производна форма на овладявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. овладявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овладявало е производна форма на овладявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).