овладявал

Речник на българския език

1. овладявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овладявал е производна форма на овладявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овладявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овладявал е производна форма на овладявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овладявал — мин. деят. св. прич. м. р.

овладявал е производна форма на овладявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. овладявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

овладявал е производна форма на овладявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).