овкусявал

Речник на българския език

1. овкусявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овкусявал е производна форма на овкусявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овкусявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овкусявал е производна форма на овкусявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овкусявал — мин. деят. св. прич. м. р.

овкусявал е производна форма на овкусявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. овкусявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

овкусявал е производна форма на овкусявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).