овкусил е

Речник на българския език

1. овкусил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овкусил е е производна форма на овкуся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овкусил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овкусил е е производна форма на овкуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).